Днес е моят тъжен ден,защото моят брат тръгва за Испаниа. тръгваме да го испращаме с майка ми до влака,но се оказва че трябва и майка ми да отиде до Софиа той от там ще вземе самолета за Испаниа със брат ми.Те потеглят вече към Софиа а аз се връщам към нас. Прибирам се и нямам какво друго да правя чатя си със мой приатели на компютъра и слушам музика.По-късно поканих едни мой приатели и приателки и малко попразнувахме вечерта.Почваше да ставаше късничко и лека полека почнаха приателите ми да се прибират по къщите,но аз непрестанно мислех за брат ми,защото той тука във вкъщи е живял 19г. със майка ми и мене,просто и той остава дупка във семеиството и когато се сетя за него и ми става ожасно гадно.Но се опитвам да се успокоявам. Утре пак ще ви пиша,ще трябва да лягам че утре рано на училище ще ходя,лека.

Живота продължава мой човек. Има тъжни моменти, спадове, висоти, но трлябва да се гледа напред. Какво ще кажеш.

да попринцип знам,но съм спокоен вече